Никой не докосва слънцето

Feb 4, 2011, 11:47 AM

Poetry » White poetry

1111 0 11

Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата
останала без име - търси вярата,
силата... и с ореола на Бога
грейва друго слънце.
Прости ми,
ти нали си Любов?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Никой не докосва слънцето

Want to read more?

Random works