Никой не докосва слънцето

4 feb 2011, 11:47

Poesía » Versos blancos

1110 0 11

Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата
останала без име - търси вярата,
силата... и с ореола на Бога
грейва друго слънце.
Прости ми,
ти нали си Любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Никой не докосва слънцето

Искате да прочетете повече?

Propuestas