4 февр. 2011 г., 11:47

Никой не докосва слънцето 

  Поэзия » Белые стихи
1118 0 11
Храмът. В сумрака
една със друга бъбрят свещи,
мирис на восък, топло и светло.
Тук любовта застава на пътя,
тук се разголва душата
останала без име - търси вярата,
силата... и с ореола на Бога
грейва друго слънце.
Прости ми,
ти нали си Любов?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дима Все права защищены

Предложения
: ??:??