4 февр. 2011 г., 11:47

Никой не докосва слънцето 

  Поэзия » Белые стихи
1091 0 11

Храмът. В сумрака

една със  друга бъбрят свещи,

мирис на восък, топло и светло.

Тук любовта застава на пътя,

тук се разголва душата

останала без име - търси вярата,

силата... и с ореола на Бога

грейва друго слънце.

Прости ми,

ти нали си Любов?

© Дима Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??