Блуждая в лабиринта неизброден

от бедност, грижи и капани.

Не съм единствена във неговите дебри

а и последна няма да остана.

Захвърля ни животът в лабиринти,

които с времето се усложняват

и хорицата дребни и самотни

до сетния си ден във тях остават.

Те нямат нишката на Ариадна

и цял живот се лутат без умора,

защото няма милост на земята

за слабите, обикновени хора.

....Все по-отчаяно се вглеждам

в застиналата безнадеждност!

А толкоз мъничко ми е потребно -

хляб, топлина и малко нежност.