Блуждая в лабиринта неизброден
от бедност, грижи и капани.
Не съм единствена във неговите дебри
а и последна няма да остана.
Захвърля ни животът в лабиринти,
които с времето се усложняват
и хорицата дребни и самотни
до сетния си ден във тях остават.
Те нямат нишката на Ариадна
и цял живот се лутат без умора,
защото няма милост на земята
за слабите, обикновени хора.
....Все по-отчаяно се вглеждам
в застиналата безнадеждност!
А толкоз мъничко ми е потребно -
хляб, топлина и малко нежност.
© Мария Марковска Все права защищены