12.04.2017 г., 13:45 ч.

Нишката на Ариадна 

  Поезия » Гражданска
322 1 1

Блуждая в лабиринта неизброден

от бедност, грижи и капани.

Не съм единствена във неговите дебри

а и последна няма да остана.

 

Захвърля ни животът в лабиринти,

които с времето се усложняват

и хорицата дребни и самотни

до сетния си ден във тях остават.

 

Те нямат нишката на Ариадна

и цял живот се лутат без умора,

защото няма милост на земята

за слабите, обикновени хора.

 

....Все по-отчаяно се вглеждам

в застиналата безнадеждност!

А толкоз мъничко ми е потребно -

хляб, топлина и малко нежност.

© Мария Марковска Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??