Нищо

25 ene 2021, 21:06 2021-01-25T21:16:09+02:00

Poesía

533 8 25

Асмата в двора е привила гръб,
а кучето от старост се спомина.
Поемеш дъх,
а сякаш дишаш скръб
над кладенеца, сух от сто години.
Валя, валя.
От седмици вали,
но само тръни почвата ни ражда.
Дъждът не стига за живот, нали,
когато за живота
няма жажда?
Висят две снимки – ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

И глух е вятърът...

ИнаКалина

Poesía » Otra

Родим ли се, се ражда и смъртта
и много бавно всеки ден умираме.
По-важната по пътя е честта,
остават стъпки – ние ги избираме.
След нас мъглата – прах и птичи пух, ...

2021-01-25T23:11:29+02:00 479 8 14

Нищо

Искате да прочетете повече?

Propuestas