Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи
и сбирщината глупави клюкари,
които прага, бързайки, прекрачват -
душите си с тъга да не товарят.
Застанах точно там, за да ме гледаш.
Изгълтах всяка дума като залък.
В очите ти се свих изпепелена.
Видях през тях света ...