25 jul 2009, 12:24

Но няма да им казвам... 

  Poesía
1172 0 23
Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи
и сбирщината глупави клюкари,
които прага, бързайки, прекрачват -
душите си с тъга да не товарят.
Застанах точно там, за да ме гледаш.
Изгълтах всяка дума като залък.
В очите ти се свих изпепелена.
Видях през тях света ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??