25 июл. 2009 г., 12:24

Но няма да им казвам... 

  Поэзия
5.0 (15)
1233 0 23
Портретът ти на шарена хартия.
Обрамчен от извити плетеници.
Опитват се нелепо да те скрият
от празните им стъклени зеници.
На всички лицемерни оплаквачи
и сбирщината глупави клюкари,
които прага, бързайки, прекрачват -
душите си с тъга да не товарят.
Застанах точно там, за да ме гледаш.
Изгълтах всяка дума като залък.
В очите ти се свих изпепелена.
Видях през тях света ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Все права защищены

Предложения
  • Мы дойдем, сделав и невозможное. Ключ на старт, и вспыхнул пульт. Помню я и глаза твои - тревожные. ...
  • Сегодня, значит, новый год. Кто знает что нам дальше ждёт? Вокруг солнца новый поворот. Сегодня праз...
  • Не знаю как были дела в Афганах.... Ведь не ходил я с финкой на душман. Но и меня побаливают раны. А...

Ещё произведения »