Щастието далече е от мен сега
и аз обречена съм на нещастие,
Мъката до мен е в нощта
и с нея правим си компания.
Самотата тихичко пристъпва –
при нази иска да се приюти,
за да намери покоя на душата си
и после звучно да мълчи.
Каква нещастна компания сме само –
Аз, Мъката и Самотата,
затова подаваме си рамо
една на друга в тъмнината.