Нощна компания

14 nov 2006, 1:27

Poesía

764 0 1

Щастието далече е от мен сега

и аз обречена съм на нещастие,

Мъката до мен е в нощта

и с нея правим си компания.

Самотата тихичко пристъпва –

при нази иска да се приюти,

за да намери покоя на душата си

и после звучно да мълчи.

Каква нещастна компания сме само –

Аз, Мъката и Самотата,

затова подаваме си рамо

една на друга в тъмнината.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.