tiha_chest (Марина Стоянова)
94 1140
14 нояб. 2006 г., 01:27

Нощна компания 

  Поэзия
763 0 1

Щастието далече е от мен сега

и аз обречена съм на нещастие,

Мъката до мен е в нощта

и с нея правим си компания.


Самотата тихичко пристъпва –

при нази иска да се приюти,

за да намери покоя на душата си

и после звучно да мълчи.


Каква нещастна компания сме само –

Аз, Мъката и Самотата,

затова подаваме си рамо

една на друга в тъмнината.

© Марина Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??