Jul 15, 2006, 10:48 AM
Нощни ескизи
Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...
Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...
Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".
© Найден Найденов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
И тук аплодисменти!
-
Много хубаво!
Поздравления за надеждата! -
...Надеждата
покани ме на двора...
Поздрав! Много ми харесва!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Различно е от всичко, което съм писал до сега и ми беше интересно мнението ви
Поздрав!