Крещи със болка тъмнината на отминаващото денонощие. Отварям прашния прозорец, да срещна утрото пленително. Задухата от изминалия мрачен ден на грях и пошлост изскочи, впрегна вятъра и стреля по луната лекомислено. А тя погледна, безразлично-пребледняла, бавно някак си се скри зад парапета. Звезди зашепнаха отминали поверия с умора. Проби в тъмата източно послание...
Надеждата покани ме на двора, където чакаше забравеното "вчера".
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Различно е от всичко, което съм писал до сега и ми беше интересно мнението ви
Поздрав!