15.07.2006 г., 10:48 ч.

Нощни ескизи 

  Поезия
769 0 4
Крещи със болка
тъмнината
на отминаващото
денонощие.
Отварям прашния
прозорец,
да срещна
утрото пленително.
Задухата
от изминалия
мрачен ден
на грях и пошлост
изскочи,
впрегна вятъра
и стреля
по луната лекомислено.
А тя погледна,
безразлично-пребледняла,
бавно някак си
се скри зад парапета.
Звезди зашепнаха
отминали поверия
с умора.
Проби в тъмата
източно послание...

Надеждата
покани ме на двора,
където чакаше
забравеното "вчера".

© Найден Найденов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??