alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
Nov 24, 2010, 8:28 PM

Нощта 

  Poetry » Phylosophy
688 0 6

Нощта

 

Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.

Бе се свила страхливо във тъмното

и по детски се мъчеше да пропълзи

до леглото, преди да е съмнало.

 

Като камък в гръдта ù тежеше страхът,

че ще срещне зората изстинала.

И се беше отдала до край на грехът,

който криеше в себе си минало.

 

Бе наясно. Когато си тръгне денят,

ще се върне, красива и хищница.

Тя е тъмната същност на белия свят.

Услужлива сестра. И орисница.

 

Но сега си отиваше. Нямаше как.

Предстоеше ù сън за завръщане.

Светлината износваше в себе си мрак.       

Пак се се раждаше нощ... Но не същата.          

 

 

© Александър Калчев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??