Нощта

24 нояб. 2010 г., 20:28

Поэзия » Философская

689 0 6

Нощта

Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.

Бе се свила страхливо във тъмното

и по детски се мъчеше да пропълзи

до леглото, преди да е съмнало.

Като камък в гръдта ù тежеше страхът,

че ще срещне зората изстинала.

И се беше отдала до край на грехът,

който криеше в себе си минало.

Бе наясно. Когато си тръгне денят,

ще се върне, красива и хищница.

Тя е тъмната същност на белия свят.

Услужлива сестра. И орисница.

Но сега си отиваше. Нямаше как.

Предстоеше ù сън за завръщане.

Светлината износваше в себе си мрак.

Пак се се раждаше нощ... Но не същата.

galenaGV (Галена Воротинцева)

2011-01-08T13:38:32+02:00

Дълбоко е тук!
Респектираща поезия!
Anita765 (Ани Монева)

2010-11-25T08:37:26+02:00

Образно!
Хубава поезия!
Жулли (Юлия Димитрова)

2010-11-25T00:00:45+02:00

"Предстоеше ù сън за завръщане."
Чудесно!
Eva55 (Евелина Стоянова)

2010-11-24T21:54:03+02:00

...!!!
ivanleko91 (Ангел Колев)

2010-11-24T21:51:52+02:00

Прекрасно!!!
bojilova1 (Петя Божилова)

2010-11-24T21:42:06+02:00

Прегръдки на твоята нощ.Прекрасна е!