alkaltchev (Александър Калчев)
255 108
24.11.2010 г., 20:28 ч.

Нощта 

  Поезия » Философска
690 0 6

Нощта

 

Нощта плачеше тихо, без глас и сълзи.

Бе се свила страхливо във тъмното

и по детски се мъчеше да пропълзи

до леглото, преди да е съмнало.

 

Като камък в гръдта ù тежеше страхът,

че ще срещне зората изстинала.

И се беше отдала до край на грехът,

който криеше в себе си минало.

 

Бе наясно. Когато си тръгне денят,

ще се върне, красива и хищница.

Тя е тъмната същност на белия свят.

Услужлива сестра. И орисница.

 

Но сега си отиваше. Нямаше как.

Предстоеше ù сън за завръщане.

Светлината износваше в себе си мрак.       

Пак се се раждаше нощ... Но не същата.          

 

 

© Александър Калчев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??