Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица.
Стопява ги най-нежен дъх,
събува посребрените им стъпала,
умират, ах, умират по косите ми
на облака красивите деца...
© Джулиана Кашон All rights reserved.