4 февр. 2012 г., 00:35
Най-петъчно вали. Отново.
Снежинките са балерини,
а театърът им – мократа земя.
Треперят. Длани-снегорини
ги трият от човешките лица.
Стопява ги най-нежен дъх,
събува посребрените им стъпала,
умират, ах, умират по косите ми
на облака красивите деца...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация