рокерче666 (Богдана Маринова)
267 224
Apr 1, 2012, 11:56 AM

Носталгия 

  Poetry » Other
453 0 0

Нощ е. Сама жена,

отворен

прозорец

към далечна луна,

мъж, силует,

отминало щастие,

блян,

неуловим като вятъра.

Мираж

     носталгичен

убива отново

с тъжна отрова.

От зараснали

               рани

блика кръв,

сълзите - пороен дъжд,

напояват пресъхнала любов -

спомен за минал живот.

© Богдана Маринова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??