1.04.2012 г., 11:56 ч.

Носталгия 

  Поезия » Друга
472 0 0
Нощ е. Сама жена,
отворен
прозорец
към далечна луна,
мъж, силует,
отминало щастие,
блян,
неуловим като вятъра.
Мираж
носталгичен
убива отново
с тъжна отрова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Всички права запазени

Предложения
: ??:??