1 abr 2012, 11:56

Носталгия 

  Poesía » Otra
474 0 0
Нощ е. Сама жена,
отворен
прозорец
към далечна луна,
мъж, силует,
отминало щастие,
блян,
неуловим като вятъра.
Мираж
носталгичен
убива отново
с тъжна отрова. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Богдана Маринова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??