Пребледняло, слабо момче седи на сива скала.
Седи кротко, но е наведена глава.
Над момчето се шири синият небосвод.
Пред него се шири неговата народна земя.
Слънцето му грее право в очите.
Топъл задушлив въздух му изпълва гърдите.
И се чуди горкото момче, кога вдъхновението ще се разбунтува в неговото сърце?
И докато се чуди настъпи нощта.
Нощта донесе звездите и голямата кръгла луна.
През нощта започнаха да вият чакали, страшни писъци да се чуват.
Момчето си стои все едно, че нищо не се случва.
Това момче е смело и не ще се огъне. ...