3 nov 2005, 10:54

Новият ден 

  Poesía
848 0 0

Пребледняло, слабо момче седи на сива скала.
Седи кротко, но е наведена глава.
Над момчето се шири синият небосвод.
Пред него се шири неговата народна земя.
Слънцето му грее право в очите.
Топъл задушлив въздух му изпълва гърдите.
И се чуди горкото момче, кога вдъхновението ще се разбунтува в неговото сърце?
И докато се чуди настъпи нощта.
Нощта донесе звездите и голямата кръгла луна.
През нощта започнаха да вият чакали, страшни писъци да се чуват.
Момчето си стои все едно, че нищо не се случва.
Това момче е смело и не ще се огъне.
Пътят към къщата му е гладък и момчето не ще се препъне.
Нощта мина толква бързо в това топло лято.
Приятен пламък се издигна в младото сърце.
Нощта донесе на момчето утехаи то продължава по пътя на успеха.

 

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??