3.11.2005 г., 10:54 ч.

Новият ден 

  Поезия
898 0 0
Пребледняло, слабо момче седи на сива скала.
Седи кротко, но е наведена глава.
Над момчето се шири синият небосвод.
Пред него се шири неговата народна земя.
Слънцето му грее право в очите.
Топъл задушлив въздух му изпълва гърдите.
И се чуди горкото момче, кога вдъхновението ще се разбунтува в неговото сърце?
И докато се чуди настъпи нощта.
Нощта донесе звездите и голямата кръгла луна.
През нощта започнаха да вият чакали, страшни писъци да се чуват.
Момчето си стои все едно, че нищо не се случва.
Това момче е смело и не ще се огъне. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??