damqn55 (Дамян)
10 28
Feb 18, 2009, 3:48 PM

Ново начало 

  Poetry » Love
628 0 3

За мъката говорих -

помниш ли ти?

И на Бог се молих.

Слуша ли ме ти?

 

За болката от самотата,

за изгаснали звезди,

за страха от тъмнината

и за отсечени брези.

 

А ти обърка всичко!

Отде се взе толкова магична?

С това лице нежно и мъничко.

С държание непоправимо прилично!

 

Стана мойта сладкопойна птичка

в безкрайно синьото небе

Изрече най-прекрасната за мене сричка

и гласът ти не спря да я зове.

© Дамян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??