damqn55 (Дамян)
10 28
18.02.2009 г., 15:48 ч.

Ново начало 

  Поезия » Любовна
627 0 3

За мъката говорих -

помниш ли ти?

И на Бог се молих.

Слуша ли ме ти?

 

За болката от самотата,

за изгаснали звезди,

за страха от тъмнината

и за отсечени брези.

 

А ти обърка всичко!

Отде се взе толкова магична?

С това лице нежно и мъничко.

С държание непоправимо прилично!

 

Стана мойта сладкопойна птичка

в безкрайно синьото небе

Изрече най-прекрасната за мене сричка

и гласът ти не спря да я зове.

© Дамян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??