damqn55 (Дамян)
10 28
18 feb 2009, 15:48

Ново начало 

  Poesía » De amor
653 0 3

За мъката говорих -

помниш ли ти?

И на Бог се молих.

Слуша ли ме ти?

 

За болката от самотата,

за изгаснали звезди,

за страха от тъмнината

и за отсечени брези.

 

А ти обърка всичко!

Отде се взе толкова магична?

С това лице нежно и мъничко.

С държание непоправимо прилично!

 

Стана мойта сладкопойна птичка

в безкрайно синьото небе

Изрече най-прекрасната за мене сричка

и гласът ти не спря да я зове.

© Дамян Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??