Всички думи за моята обич ти казах.
Но ти дори не разбра... Не попита
колко болка и колко горчива тъга
зад фалша на тази усмивка е скрита.
Превърнах се в сянка, бродех сама,
премръзнала, боса, облечена в дрипи.
Сливах се с мрака, притихвах, копнях.
Събирах във шепи солта от сълзите.
Превърнах се в тихо дъждовно небе.
Валях до безкрайност, валях и не спирах.
Душата е мъртва - пустинно море,
само тъгата от нея все още извира. ...