Всички думи за моята обич ти казах.
Но ти дори не разбра... Не попита
колко болка и колко горчива тъга
зад фалша на тази усмивка е скрита.
Превърнах се в сянка, бродех сама,
премръзнала, боса, облечена в дрипи.
Сливах се с мрака, притихвах, копнях.
Събирах във шепи солта от сълзите.
Превърнах се в тихо дъждовно небе.
Валях до безкрайност, валях и не спирах.
Душата е мъртва - пустинно море,
само тъгата от нея все още извира.
Всички думи ти казах до днес.
Но ти не разбра... Дори не попита
за обич ли бяха, за страст, за копнеж.
Сбогом ти казвам. Друго не питай.
© Мариана Todos los derechos reservados