Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш -
навярно обграден от нежни музи,
пореден приказен сонет ще сътвориш
за устните ми прасковено вкусни?
А аз, възпряла с лакти здрачното небе,
ще спускам парещи звезди като шевица -
във думи адресирани до теб...
Че няма как да спра да те обичам!
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up