Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?
Какво от туй, че няма да заспиш -
навярно обграден от нежни музи,
пореден приказен сонет ще сътвориш
за устните ми прасковено вкусни?
А аз, възпряла с лакти здрачното небе,
ще спускам парещи звезди като шевица -
във думи адресирани до теб...
Че няма как да спра да те обичам!