19.08.2021 г., 16:06 ч.  

Няма как 

  Поезия » Любовна
512 6 10

Какво от туй, че днес не съм до теб,
нима в прозореца не ще да блесне слънце,
нима посърналата есенна трева
не ще изправи тънкото си кръстче?


Какво от туй, че няма да заспиш -
навярно обграден от нежни музи, 
пореден приказен сонет ще сътвориш
за устните ми прасковено вкусни?


А аз, възпряла с лакти здрачното небе,
ще спускам парещи звезди като шевица -
във думи адресирани до  теб...
Че няма как да спра да те обичам!

© Геновева Симеонова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно... 🙂
  • Чудесно стихотворение. Поздравление, Геновева!
  • Много е хубаво!
  • "А аз, възпряла с лакти здрачното небе,
    ще спускам парещи звезди като шевица -
    във думи адресирани до теб...
    Че няма как да спра да те обичам!"

    Настръхнах!
    Поздравления!
  • Благодаря сърдечно на всички ви!
  • Гени, много красива любов, изпята в прелестни редове!
  • Красиво любовно стихотворение!
  • Тревата " ще изправи тънкото си кръстче", тъй както ти трябва да се изправиш от тъгата, която те е превзела! 🌹
    Винаги има надежда, Гени!♥️
  • Великолепно чувство облечено в красота! Поздравления, Гени!
  • Гени, толкова любов се ръси от строфите ти, че небето, какво от туй, че е небе! Много влюбено пишеш, радвам се за теб!
Предложения
: ??:??