Във мрачната килия тясна
на стария обител свет,
обсебен от идея страстна,
един монах, изпит и блед,
сам над писанията вехти,
приведен, с поглед замечтан,
нашепваше слова невнятни,
от дух неземен обладан:
„Защо, о, юроде нещастни,
заспал за вечни времена
под ятагана отомански,
продал си своята душа? ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up