2 нояб. 2008 г., 12:33
Във мрачната килия тясна
на стария обител свет,
обсебен от идея страстна,
един монах, изпит и блед,
сам над писанията вехти,
приведен, с поглед замечтан,
нашепваше слова невнятни,
от дух неземен обладан:
„Защо, о, юроде нещастни,
заспал за вечни времена
под ятагана отомански,
продал си своята душа? ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация