Без теб боли ме,
насън повтарям твоето име.
С надежда плаха
се събуждам от кошмара.
Слънцето ме гали по лицето,
а сърцето още в мрака стоеше.
Споменът за нас болеше,
докато животът навън течеше.
Моят свят за миг изчезна,
изгуби се в черната бездна.
Но болката не спря,
докато усмивката ми не умря. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up