17.02.2009 г., 22:13 ч.

Обещание 

  Поезия » Друга
702 0 3
 

Без теб боли ме,

насън повтарям твоето име.

С надежда плаха

се събуждам от кошмара.

Слънцето ме гали по лицето,

а сърцето още в мрака стоеше.

Споменът за нас болеше,

докато животът навън течеше.

Моят свят за миг изчезна,

изгуби се в черната бездна.

Но болката не спря,

докато усмивката ми не умря.

В този миг бялото стана черно

и надеждата изчезна.

Обичта в тъга се превърна

и сърцето ми обгърна.

Страхът ми с теб споделих

и тайните си пред теб разкрих.

Но предаде ме ти - и в този миг

Адът пред теб се разкри!

© Теди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Мила,защо винаги на добрите им се случват такива неща.Ти си много силна и борбена...и сам щастлива,че те познавам,не се предавай и търси любовта на живота си,защото тя ни дава сили да продължим и живеем,без нея просто съществуваме.От мен 6... мн е хубажп и тъжно!
  • Благодаря много!Радвам се,че Ви е харесало
  • Много болка има в твоето сърце.И в моето също.http://awomannotihngelse.blogove.eu/
Предложения
: ??:??