17 февр. 2009 г., 22:13
Без теб боли ме,
насън повтарям твоето име.
С надежда плаха
се събуждам от кошмара.
Слънцето ме гали по лицето,
а сърцето още в мрака стоеше.
Споменът за нас болеше,
докато животът навън течеше.
Моят свят за миг изчезна,
изгуби се в черната бездна.
Но болката не спря,
докато усмивката ми не умря. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация