Не бях още в първи клас,

батко книжки ми четеше.

Аз го слушах във захлас,

с тях времето летеше.

Знаех всичките наред 

томове на братя Грим.

Да ви кажа под секрет -

Шарл Перо ми бе любим.

Ала честно- мусака 

бяха буквите за мен 

и се чудех как така 

чете ги батко всеки ден. 

Туй история е стара,

вече съм на друга гара.

Преминавам в трети клас .

Книжките чета от раз. 

Знам ги буквите подред,

даже правя словоред.

Вече хич не им се чудя,

даже с книжките се будя.

Пък и писането вдявам.

Да напиша, обещавам,

стига малко да порасна,

красива приказка прекрасна!