Не бях още в първи клас,
батко книжки ми четеше.
Аз го слушах във захлас,
с тях времето летеше.
Знаех всичките наред
томове на братя Грим.
Да ви кажа под секрет -
Шарл Перо ми бе любим.
Ала честно- мусака
бяха буквите за мен
и се чудех как така
чете ги батко всеки ден.
Туй история е стара,
вече съм на друга гара.
Преминавам в трети клас .
Книжките чета от раз.
Знам ги буквите подред,
даже правя словоред.
Вече хич не им се чудя,
даже с книжките се будя.
Пък и писането вдявам.
Да напиша, обещавам,
стига малко да порасна,
красива приказка прекрасна!
© Георги Янков Все права защищены