6.09.2022 г., 9:28 ч.

Обещание 

  Поезия » Хумористична
779 0 1

Не бях още в първи клас,

батко книжки ми четеше.

Аз го слушах във захлас,

с тях времето летеше.

 

Знаех всичките наред 

томове на братя Грим.

Да ви кажа под секрет -

Шарл Перо ми бе любим.

 

Ала честно- мусака 

бяха буквите за мен 

и се чудех как така 

чете ги батко всеки ден. 

 

Туй история е стара,

вече съм на друга гара.

Преминавам в трети клас .

Книжките чета от раз. 

 

Знам ги буквите подред,

даже правя словоред.

Вече хич не им се чудя,

даже с книжките се будя.

 

Пък и писането вдявам.

Да напиша, обещавам,

стига малко да порасна,

красива приказка прекрасна!

 

 

 

 

 

 

 

 

© Георги Янков Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Пак ли книга, хайде стига! »

11 място

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??