Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
Oct 18, 2016, 4:35 PM

Обезверено сърце 

  Poetry
291 1 2

Розите – усмивката на бога, 

царствено масата красят. 

Увехнаха в мига, когато си тръгна. 

Бодлите още тъжат. 

 

Цигарата неспирно дими. 

В главата хиляди думи –

парливи, умоляващи, хулни, 

запълващи самотните часове,

нежелани. 

 

Октомврийски студени дни, 

падат първи слани. 

Дърветата крадат от небето

последните топли лъчи. 

В голите клони стърчи

обезвереното сърце на поета. 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Хареса ми!
  • Попадения като изстрели:

    Октомврийски студени дни,
    падат първи слани.
    Дърветата крадат от небето...
    В голите клони стърчи
    обезвереното сърце на поета."

    Пишеш все по-въздействащо, Василке!
Random works
: ??:??