Ve2666 (Василка Ябанджиева)
541 5311
18 окт. 2016 г., 16:35

Обезверено сърце 

  Поэзия
290 1 2

Розите – усмивката на бога, 

царствено масата красят. 

Увехнаха в мига, когато си тръгна. 

Бодлите още тъжат. 

 

Цигарата неспирно дими. 

В главата хиляди думи –

парливи, умоляващи, хулни, 

запълващи самотните часове,

нежелани. 

 

Октомврийски студени дни, 

падат първи слани. 

Дърветата крадат от небето

последните топли лъчи. 

В голите клони стърчи

обезвереното сърце на поета. 

 

 

 

 

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хареса ми!
  • Попадения като изстрели:

    Октомврийски студени дни,
    падат първи слани.
    Дърветата крадат от небето...
    В голите клони стърчи
    обезвереното сърце на поета."

    Пишеш все по-въздействащо, Василке!
Предложения
: ??:??