Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими.
В главата хиляди думи –
парливи, умоляващи, хулни,
запълващи самотните часове,
нежелани.
Октомврийски студени дни,
падат първи слани.
Дърветата крадат от небето ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse