18 oct 2016, 16:35

Обезверено сърце 

  Poesía
311 1 2
Розите – усмивката на бога,
царствено масата красят.
Увехнаха в мига, когато си тръгна.
Бодлите още тъжат.
Цигарата неспирно дими.
В главата хиляди думи –
парливи, умоляващи, хулни,
запълващи самотните часове,
нежелани.
Октомврийски студени дни,
падат първи слани.
Дърветата крадат от небето ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??