Обичам те, госпожо

Nov 21, 2008, 7:08 PM

Poetry » Love

1133 0 1

В нерадости, във тъги-неволи,
в среднощни тихи часове,
душа угаснала се моли,
нашепва, тихичко зове.
Самотна, тъжна и нещастна
в среднощен, непрогледен мрак,
зове душата ти прекрасна
за полет към лазурен бряг.
Но знаеш ли, госпожо мила,
какво душата я гнети,
горчиви сълзи що пролива –
ридае, стене и мълви? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Обичам те, госпожо

Want to read more?

Random works