Mar 5, 2021, 4:35 PM  

Обичам те несръчно 

  Poetry » Love
479 2 5

Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.

Жадувам те по светло макар и пасторално
под дългото махало на стенния часовник,
където всяко време изтича безпощадно
и бавно те променя – от млад във стар чаровник.

Дори когато виждам как черното в косите
превръща се във струни със сребърен отблясък,
аз пак ще те обичам несръчно под липите -
единствен съвместим до края ми придатък.

Стремя се даже нощем, когато си почивам
минута да не губя във сънища напразни.
Жадувам те свидливо, в икона те обшивам -
от черна, хорска завист сами да се опазим.

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Обичта си е Обич във всичките й варианти.
    Поздравявам те.
  • А аз го намирам много близко, с познати усещания...
    Допадна ми, с всяка думичка!
  • Осъзнаване на неосъзнато обичане ! Дълбоко е!
  • Просто трябва да мине време, за да видя недостатъците. В момента ми се вижда, че е съвсем наред.
  • Хубаво усещане, хубави образи, но ако не бяха тези накъсвания заради необмисляне и излишно бързане, щеше да е още по-прекрасно!
Random works
: ??:??