5 мар. 2021 г., 16:35  

Обичам те несръчно 

  Поэзия » Любовная
478 2 5

Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.

Жадувам те по светло макар и пасторално
под дългото махало на стенния часовник,
където всяко време изтича безпощадно
и бавно те променя – от млад във стар чаровник.

Дори когато виждам как черното в косите
превръща се във струни със сребърен отблясък,
аз пак ще те обичам несръчно под липите -
единствен съвместим до края ми придатък.

Стремя се даже нощем, когато си почивам
минута да не губя във сънища напразни.
Жадувам те свидливо, в икона те обшивам -
от черна, хорска завист сами да се опазим.

© Геновева Симеонова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Обичта си е Обич във всичките й варианти.
    Поздравявам те.
  • А аз го намирам много близко, с познати усещания...
    Допадна ми, с всяка думичка!
  • Осъзнаване на неосъзнато обичане ! Дълбоко е!
  • Просто трябва да мине време, за да видя недостатъците. В момента ми се вижда, че е съвсем наред.
  • Хубаво усещане, хубави образи, но ако не бяха тези накъсвания заради необмисляне и излишно бързане, щеше да е още по-прекрасно!
Предложения
: ??:??