Обичам те несръчно, когато се събуждам -
под топлата ръка на мартенското слънце
и още кратък миг очите си затулям
преди денят отново нощта ни да избърше.
Жадувам те по светло макар и пасторално
под дългото махало на стенния часовник,
където всяко време изтича безпощадно
и бавно те променя – от млад във стар чаровник.
Дори когато виждам как черното в косите
превръща се във струни със сребърен отблясък,
аз пак ще те обичам несръчно под липите -
единствен съвместим до края ми придатък. ...